"Господ, отивайки на доброволни страдания,
казваше на Апостолите по пътя:
ето възлизаме в Иерусалим
и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.

Прочее, елате да Го придружаваме
и да се разпънем за житейските удоволствия
заради Него".

Така светата Църква ни кани да съпътствуваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена на Неговите божествени страдания и смърт. Като послушни чеда, ние чухме тоя майчински призив и тръгнахме по указания от нея път на придружаване Господа. И сега на мене ми предстои не да ви убеждавам в послушание, а, утешавайки се с вашето послушание, да ви пожелая само, щото вие по-пълно и по-съвършено да доведете до край започнатото от вас. И наистина, ако някой от вас запита: ето, Църквата ни зове да придружаваме Господа, Който отива на доброволни страдания, как ще сторим това - то нищо не бих могъл да им отговоря, освен: каквото и да правите, правете го както следва и ще придружавате Господа.

Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. Постът до степен, щото тялото да чувствува лишението от пълното доволство в храна и питие, съсредоточеният молитвен труд, избягване обикновените несериозни отношения с другите, принуждаване себе си към душеспасителни занимания и други, свързани с изпълняване на говеенето - това е първата стъпка в нашето придружаване Господа към разпятието. Нужно е само да поемем тая тяжест драговолно, без себежалене.

Всеки човек обича живота. Малък недостиг в храната и лишаване от сън, или по-голямо затруднение и умора, раздразва вика на плътта и нему се струва, че се извършва покушение срещу неговия живот. Който, без да гледа на тоя вик, на тая като че ли раздяла с живота, не само не се подаде на себежаленето, а напротив, принуждава себе си към посочените трудове, той всеки път, когато върши това, прави крачка след Господа. И трябва да кажем, че само такъв Го и придружава. Ако не е така, нека се погрижим да прибавим към труда, който все пак извършваме, това строго отнасяне към изискванията на плътта, заради Господа. Така ние ще принесем на Господа в жертва нашето животолюбие, или ще съразпънем с Него нашата плът, подражавайки макар и слабо на Неговия подвиг в Гетсиманската градина.

Така като започнем, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. Аз искам да кажа: отрудявайки плътта, нека отрудним и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго. Нека ги приведем в съгласие в поетите вече от нас трудове. Като постим телесно, нека заставим и душата да пости, да отсичаме пожеланията, да потушаваме възникналите порочни движения - гняв, осъждане, гордост, корист, неотстъпчивост и прочие. Отруднявайки тялото с молитва в храма или у дома, да се потрудим и духом благоговейно да стоим пред лицето на Господа в сърцето си, с внимание към онова, което се пее и чете. Като избягваме житейската мълва и се уединяваме телом, нека прибавим към тоа неразсеяност на ума и съсредоточаване у себе си. Като заставяме тялото да бодръствува, да възбудим бодростта и на духа, или живо устремяване на усърдието ни към Господа. Като принуждаваме себе си към духовни занимания, да принудим и душата си да има желание към тях, защото тя винаги може да се хвали с тях. Когато направим това, с него ще обвържем душата. И тя, която е обикнала свободата в движениятя и действията, като усети наложените й ограничения, ще започне да страда като в неволя и да надава вик на недоволство. Въпреки това, не бива да отслабваме самопринуждението. Така ние ще се оприличим на Господа, когато Го повели вързан на съд и ще застанем още по-близо до Него в принуждаването към доброволните страдания. Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.

Да пристъпим още по-близо. Да застанем пред съда, подобно на Господа. Вие вече сте намислили да сторите това. Разбирам вашето говеене с цел да се приобщите със светите Христови Тайни. Към най-достойно причастяване се приготовляваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да съзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, за всичко да се изповядаме откровено, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каифа, от тях при Пилата, от Пилата при Ирода, от него пак при Пилата. Разликата е в това, че Господа Иисуса несправедливо съдили и поругавали, а ние ще осъдим и скърушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание, чрез невинното осъждане на Господа.

Искате ли накрай да пристъпим при самия Иисуса и да вървим с Него към Неговото доброволно страдание - като че ли стъпка по стъпка? Ето какво трябва да направим: да преминем с дълбоко размишление целия кръстен път на Господа, да възприемем Неговото страдание с чувство, доколкото това е по силите на нашето естество и да Му състрадаваме сърдечно. Да започнем с молитвата на Господа в Гетсиманската градина, в скръб и изнемога до кървав пот, да вървим с вързания Христа по стръмнини и долове до двора на първосвещениците. Да останем с Него при несправедливите обвинения против Него, при подигравките и осмиванията на слугите, при отричането на ап. Петра. Да отидем след Него при Пилата, от Пилата при Ирода и обратно. Да чуем виковете на тълпата, яростта на съдиите и несправедливата присъда. Да понесем с Него кръста към Гослота - тежък до падане под него, при шума на заслепения народ и жлъчните разговори на тържествуващите старейшини. Да пренесем върху себе си пригвоздяването на кръста, когато в живата плът са забивали гвоздеи, издигането на кръста, което е разпъвало раните и причинявало страдания, плача на приближените и сред тях съкрушената Майка на Господа, насмешките на неразумните, крайното изтощение до жажда и навеждането на главата с предаване на духа. Да преминем всичко това мислено и да го възпроизведем по-живо у себе си; да възбудим у себе си съчуствие към тия страдания и така искрено да ги изживеем, като че ли ние самите страдаме и сме наранявани. И ще се оприличим на жените, които, вървейки след Иисуса, понесъл кръста, плакали.

Така, стъпка по стъпка, ще се приближаваме все по-близо и по-близо до Христа Господа, който отива на доброволни страдания и ще Го придружаваме. Започнали с телесни трудове, да преминем от тях към духовни подвизи. А заедно с едните и другите нека извършим самоизпитание, в покаяние да оплачем и да поправим лошото, за да се причастим достойно с Христовите Тайни. А накрай, с дълбоко размишление върху страданията на Господа Иисуса да Му съчувствуваме и състрадаваме.

Но само това ли? Не забелязвате ли, че с това пътят не може да бъде завършен? Така само придружихме Господа-Иисуса, Който отива на смърт. Но трябва не само да Го придружим, а и да се съразпънем с Него. Как ще стане това? Когато тръгнем по пътя на истинския християнски живот и на дело започнем да изпълняваме Христовите заповеди, тогава ежеминутно ще разпъваме себе си заради Господа, или спасително ще се съразпъваме с Христа Спасителя.

Всичко посочено по-рано е само приготовление към това. В страданията на Христа Господа и в състраданието към Него ние имаме подбуда към християнски добродетелен живот, в душевно-телесните подвизи получаваме помощ за него, в покаянието и причастяването слагаме Неговото начало и получаваме сили. Като сме извършили всичко, сега остава да започнем на дело да живеем наистина по християнски. А как и защо тоя живот е съразпятие с Господа Иисуса, ще разберете своевременно. Сами ще почувствувате как, при изпълнение на християнските добродетели, ту ръцете и нозете се пригвоздяват, ту сърцето се празява, ту главата се увенчава с трънен венец, ту цялото тяло на нашето естество се покрива с рани. Няма да пояснявам как става това. Вие сами знаете, или ще узнаете.

Ще завърша моето слово с искрено пожелание към вас: Господ да ви благослови, не само да Го придружавате, но и да се съразпънете с Него, защото няма друг път към спасение.
Амин.

Св. Теофан Затворник
Превод: † Знеполски епископ Йосиф (Диков)

http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/veliki_vtornik.htm