Буквите се размиват, постепенно изчезват, за да видя първият  работен ден на лъчезарна млада жена.

16.09.2000г.

Много път беше извървяла, за да стигне до него.

Домове за сираци. Гимназия. Стипендия за Университет. Стипендия за специализация в Лондон. Предложения за работа в Европа.

А ето я сега тук. Скоро ще стане на 28 години.

Кабинетът  е малък, но светъл и чист. Ръководството на училището се  е постарало. Знаеше, че имат проблемни деца и дълго се бяха борили са осигуряване на щатна бройка психолог.

Стои зад малкото бюро и се кани да включи  компютъра. Страхува се. Ще оправдае ли очакванията на Директора и учителите? Имаше висока квалификация. Но нямаше опит с деца. В Лондон стажуваше в голяма и престижна клиника. Приемаха за консултации и сеанси с психолози преуспели, високо платени мениджъри.

Ооооо, защо не си остана там? Защо и трябваше да се връща тук в родния си град и точно в квартала, където загуби и баба си, последния и жив роднина? Скоро щеше да е на 9 години и вече беше започнало да и харесва тук.

Как беше взела това решение да е тук и сега и защо?

Не. Не беше тя! Някой друг, някой неин вътрешен глас я беше довел отново тук.

Реши! Ще постои в тишина. Ще помисли. Ще намери смелост да се срещне с класните ръководители и да разбере какви са проблемите. Ако прецени, че не може да се справи, ще си замине. Знаеше, че в Клиниката в Лондон ще я приемат с удоволствие. Бяха и обещали, че три месеца ще пазят мястото за нея.

Какво става?  Какъв е този импулс? Не иска музика. Иска тишина. Защо включва радиото?

Станцията е настроена на БГ радио. Често го беше слушала по интернет от Лондон.

Е, нищо, нека си бръмчи. Няма да му обръща внимание.

Чува се гласът на радиоводещата:

“А сега една стара фолклорна песен на руските ашкенази, добила популярност по целия свят и интерпретирана от кого ли не. С автентичния и български текст. Спомен от детството ни и от младостта на бабите ни „Тум балалайка”.” От радиото зазвуча песента:

Циганка стара пуши с лула
и си спомня за младостта -
Как с балалайка свирила тя
чудната песен за любовта.

Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,
тумбалала, тумбалала, тумбалала.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
чудната песен за любовта.

Тя живяла бедно, сама
със мечтите на младостта.
Влюбени срещала по света,
с радост им пяла тя песента.

Много разказвала за любовта,
топлела много сърца по света.
Но не открила никому тя,
чудната тайна на любовта.

Какво ставаше? Каква е тази песен?

Беше забравила за песента. Беше я чувала само през онази далечна 1979година, когато беше второкласничка. Старата циганка си я пееше в градинката.

Огледа и се насочи към прозореца. От третия етаж на училището, където е нейния кабинет се разкриваше гледка към старата детска площадка.

Опряна на прозореца, впери поглед в далечината. Търси с очи старата площадка, но с изненада вижда спретната градинка. Храстите са  подрязани. Нови и здрави красиво оцветени люлки са разположени в средата на градинката. На пейките стоят майки и наблюдават децата по катерушките и пързалката.

Няма  и спомен от нейната спасителка и приятелка старата циганка. Няма я скъсаната палатка, в която влизаше жената ниско приведена.

От радиото се чуваше:

 Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,
тумбалала, тумбалала, тумбалала.
Пей, балалайка, пей, балалайка,
старата песен за любовта.

Силвия гледа  без да отмества поглед. Вперила поглед сякаш плува през времето назад. Спомените от онази далечна есен се върнаха и оживяха. Ето я и нея ... Старата циганка полегнала на счупената пейка пее на събралите се край нея второкласници:

Много разказвала за любовта, топлела много сърца по света.
Но не открила никому тя, чудната тайна на любовта.

-          Ти знаеш ли тайната на любовта? –

-          Оооо да, знам я.

-          Кажи я, кажи я, моля те кажи ни тайната на любовта – викаха в един глас децата.

-          Тихо, тихо ... слушайте сега.

Децата притихнаха, а Силвия, която беше принцесата в градинката – „Циганската принцеса”, така я наричаха децата, но това не я обиждаше, радваше я, поседна до старата жена.

-          Има много видове любов, деца.

-          Какви, какви са тези видове любов?

-          Жени, ти обичаш ли майка си? – попита циганката.

-          Да – тихо и изненадана от въпроса отговори момичето – обичам я много.

-          Обичаш ли малкото си братче?

-          Да и него го обичам.

-          Сигурно обичаш и татко си, и баба си, дядо си ...

-          Да обичам ги всичките.

-          А може би си имаш и любима приятелка, любима учителка.

-          Да, имам си.

-          А ти Тони, обичаш ли Христос, нали твоят дядо е свещеник?

-          Оооо да, обичам Христос, нашия Спасител.

-          Ето виждате ли деца колко много видове любов има. В това е голямата тайна на любовта. Сърцата ни са големи и в тях има място за много любов. Можем да обичаме много хора. Изпитваме любов и към Създателя и към Спасителя Христос. Към всеки. Любовта ни е специална и различна към всеки, на когото я даряваме. Най-важното е да не се срамуваме от нея. Любовта е щастие и красота. Обичайте себе си, обичайте другите и те ще ви отвърнат с още повече любов. И всеки си има своя голяма и чудна тайна на любовта. Пазете си я и не я забравяйте никога.

Децата гледаха и слушаха циганката. Всеки от тях си мислеше за неговата си тайна за любовта и започваше да я открива. Детските сърчица силно затупкаха, изпълнени с любов.

Младата психоложка сякаш за миг видя старата детска площадка като едно голямо и туптящо изпълнено с много любов детско сърце.

Някой почука и вратата на кабинета се отвори. Детски глъч от коридора изпълни стаята.