Ето го топлото пролетно слънце е огряло морската градина на Варна ...
Градината е пълна с хора, няма и помен от пустите алеи с бягащи гладни и бездомни кучета ... Ето ги ... хората са тук ... пълно е с живот и радост от пролетта на 2010г. Освежени пенсионерки се движат бавно и се радват, че са преживели и тази зима ... весели младежи се закачат и смеят ... деца бягат и играят ... млади и щастливи майки бутат количките с новородените си отрочета ... всичко е съживено и щастливо, изпълнено с енергията и топлината на идващото лято ...
Заглеждам се ... и виждам усмихната майка да разговаря с малката си дъщеря ... детето е на около шест годинки ... дребничко ... с красиво ангелско лице и дълбоки и умни кафяви очи. Чувам гласа му:
- Мамо, колко ще е хубаво да няма магазини и всеки да си взема от някъде каквото му трябва ...
- Ами как да стане това, миличка? –изненадава се майката.
- Хората да са приятели и да се харесват всички на Земята. – детето не чуло майка си продължава да обяснява. Гледа, вижда и мечтае за този нов свят ... Майката потъва в своите мисли и въпроси ... иска и се да отговори на детето ... но какво да му каже ... спомня си за времето на комсомола ... да, така трябваше да е и тогава, ... но не се получи ... потънала в мисли и спомени се опитва да мечтае за по-добри времена, времена на спокойствие и любов между хората ... тъкмо и харесва и чува в далечината напевния глас на детето си:
- Ама, мамо, май няма да стане това?
- Защо? – сякаш стресната и събудена от сън подскача младата жена.
- Ами виж ... хората не се поглеждат. Как да се харесат и да станат приятели, като не се поглеждат? А трябва да се гледат в очите, да надничат в душите си ... Всеки има зрънце любов и някой трябва да го полее ... да го полее с усмивка ... всеки трябва да даде, за да получи ...
Усмихвам се и аз. На кого? Не знам. Може би първо на себе си. Колко мъдрост има в думите на това малко момиче. Искам да чуя още ..., опитвам ..., но вече ги няма край мен ... спуснало се е с майка си и мечтите си някъде в дълбочината на спиралата ...
Усмихни се и ти и помечтай. Няма по-красива от твоята мечта. Светът е такъв, какъвто го поискаш.
Мечтите са най-ценното, което имаш. Те са само твои и никой не може да ги нарани, унищожи или открадне.
Мечтай и провери дали мечтите се сбъдват.
Това е животът на твоите мечти.
