Болка ... силна болка сковава сърцето ми, от омразата ... омраза към себе си ... каква е тази автоагресия ... иска ми се да я спра, но как? Това не е моята болка, това е болката на онази странна и замислена жена ... иска ми се да и кажа:  „Моля те, приеми се, ти си божие създание и си част от цялата тази спирала, отпусни се и приеми безкрайната любов, която има тук ...”, иска ми се да и обясня ..., че тук в спиралата всички сме част от един безкраен низ скачени съдове с множество разклонения ... всеки от нас е един такъв съд, който получава от всички страни, за да трансформира полученото и го предаде променено и ново на другите съдове ... но не може само да даваш ... ще се свършат запасите ти, трябва и да получаваш ... отвори си клапите за получаване ... не се наказвай и намразвай ... искам да и кажа, да я прегърна и целуна ...  но не успявам ... момичето изчезва в дълбочината на спиралата заедно с мислите и болките си ...